Най-важната задача на родителите – 1 част

,

Задачите на родителите са много, и все отговорни.. Изхранване, обличане,обуване, възпитание, социализация..и още и още… И най-интересното е, че не можем да си кажем “чакай сега, да подредя нещата по приоритети – първо да ги нахраня и обуя, пък после ще ги възпитавам, и най-накрая ще ги храня”. Всичко е първо по важност и всичко трябва да стане сега, веднага!

“Най-важната задача”, за която искам да поговоря днес не е първата по приоритет, а е нещо, за което трябва да мислим постоянно докато едновременно се справяме с по-горе изброените задачи.

Родителят трябва да даде ПЪРВООБРАЗ на всичко в неговия живот.

Мама е първообраз на жената в светогледа на детето.

Мама е властна – синът ще си търси властна жена – като мама, а дъщерята ще стане властна като мама. Поговорки  по темата -вече знаете.

Тати е първообраз на мъжа.
Отношенията между мама и тати, дават инормация на детето  как се очаква да се държи жената с мъжа и мъжът с жената. И ако родителите си разменят мили думи, няма как бъдещият мъж да крещи на жена си. А ако се бият, няма как бъдещият мъж да бъде нежен със съпругата си.

Сигурно вече се сещате за едно клише – “трябва да даваме пример на децата, те се учат от него” – да така е! Но става въпрос за примера, който даваме с поведението си спрямо заобикалящия ни свят, а не с репликите, които сервираме на децата.

И така отношенията мама и тати с бабите и дядовците показва на децата как те да се държат с родителите си когато пораснат.

Нашите разбирания за приятелство, колегиалност, учтивост създават първообразите на тези понятия в съзнанието на младата личност. Те залепват на дъното, в основата, и после  никой не е в състояние да ги заличи.

Малко примери?

Тати плюе по улицата докато води сина си на градина. След две години някой се опитва да “преподава” етикет на детето – безпредметно .
Мама бълва лоши епитети по адрес на свекърва си, а след 20 години се чуди, как да намери общ език с порасналото си дете и неговата годеница.
Пак мама и тати недоволстват от работодателите си, и пак след 20 години тяхното дете попада на “същия идиот за шеф”. Защо ли..

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *