Най-важната задача на родителите – 2 част

,
За да бъде по-сложно, но и по-интересно, палитрата на първообразите не се изчерпва само с отношенията между хората (разгледани тук) .
Някои деца трудно добиват самостоятелност – мама да им направи пясъчния замък, мама да ги облече, мама да им намаже филийката и да им разбърка млякото, мама да им подреди раницата, мама да помогне или направо да напише домашното. Има и случаи, когато мама пише любовния смс към потенциалното гадже на порасналото си дете, когато мама купува годежния пръстен, дава го на синът си и после дава указания как и кога да бъде поднесен…..
Стряскащо, нали? 
А защо е така?
В най-невръстна бебешка възраст майката е цялата вселена за бебето. Всичко започва и завършва с мама.  И на мама  това много й харесва, тя свиква да обгрижва  бебето си и да получава мило гукане и  усмивки в замяна.
Но бебето расте… на 1 година то е вече дете, а не бебе – може да се храни, може да ходи, може да си казва и показва мнението. В този момент е редно родителят да  му покаже, че трябва да смени статуса – от бебе в дете. Възрастният създава Първообраза на порасналото дете, малкото съзнание го харесва и приема. А какво означава да създадем първообраз на пораснало дете?
 -“оо, ти вече си голям, можеш да ходиш с краката си, нямаме нужда от количка за разходката”
-” Ти си пораснало чудесно момиче и виж колко лесно е да се пие от чаша! ще оставим бибероните за бебетата, нали така?
Порасналото дете не използва бебешките атрибути – количка, памперс, залъгалки и биберони. Леко и плавно те отпадат, с подкрепата от родителите и постоянните обяснения и похвали  – колко е хубаво да си пораснал, бебешките неща ги остави за бебетата”
…. А сега да се сетим колко 3-годишни деца сме виждали със залъгалки в устата, с  шишета с биберони.. и колко 4-годишни с памперси..
Първообраз се създава и на играта – детето в началото не знае как да си играе. Може и да има самоуки, но те са изключение. Детето трябва да бъде научено. Родителят показва как се играе с кукла, как се готви, как се бута камион, как се прави формичка от пясък. Щом се увери, че детето е разбрало, възрастният веднага се оттегля! Детето има вече първообраза в главата си и му оставяме пространство да го развие както желае.  Оставете детето да си играе и да се забавлява само! Ако ви повика за помощ – отзовете се. Но ако вие “му се притечете на помощ да си вземе захвърлената лопатка, да му приближите играчките, да му помогнете да се качи на катерушката и да го държите през цялото време, да не падне” влизате в схемата с годежния пръстен.
Детето тръгва на училище. Създайте първообраза как се подрежда чанта, как се пише домашно. Уверете се, че информацията е получена и се оттеглете. Ученикът ще понесе последствията си в училище, ако се опитва да кръшка, или ако е по-разсеян отколкото трябва. И да, ще има провали, но с тях се трупа най-ценният – собственият опит. При такава ситуация, отново следва разговор, създаване на правилния образ за действието, поемане на информацията, след което отново оттегляне, за да наблюдавате поправката.
Създаването на първообрази можете да приложите във всяка една сфера от живота на младия човек.  Това е начин да създадете самостоятелна и уверена в себе си личност. Когато видите детето си смело да опитва нови неща, защото познава силите и възможностите си, ще бъдете удовлетворени, спокойни и горди с ЧОВЕКЪТ, израснал пред вас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *