Празнувам, че съм жена!

Честит осми март!
Празник на жената, празник на майката, неприятен социалистически празник, опит за придаване на важност на жената.. И така нататък и така нататък.. Какви ли не неща се чуват! Как ли не го наричат! И как ли не го чувстват!???
Даа, именно за чувството искам да поговоря днес. От ранна възраст, аз съм призната от околните за жена. Получавам цветя и поздравления от 10-11годишна с мисълта, че още не станала жена и майка от мен ще произлезе нещо, ще се роди човек, аз съм носителя на новото.
 Но единственото, което аз чувствах беше приятна емоция, че ми казват едни мили думи, едни красиви цветя… Осъзнаване – нула! Станах жена… Омъжих се… Родих…. Но това нищо не промени – не разбирах емоцията на този празник… До днес!.. Да! До днес сутринта! Излязох навън и поглеждайки към пробудилите се дървета, покрити с пъпки, осъзнах, че сме от “една порода”. Празнуваме и почитаме именно това – нашата възможност да създаваме новото, красивото, невинното и силното!
Радостта, която ме обзе не мога да опиша!
Ние сме носителите на новото, скъпи дами!
Ние движим света напред със пълноценното си съществуване!
Ние носим творческия заряд!
Ние носим по-чистото, по-доброто от старото, онова, от което произтича промяната! И тук не говоря за раждането на деца. Говоря за нашите емоции, за нашите идеи, за нашия размах, за начина, по който се справяме с хилядите ежедневни задачи, за неизчерпаемите сили, за възможността да не спим с дни, за силната воля, за безкрайния оптимизъм!
Само жените на този свят притежават тази палитра!
Тя не само, че не е дадена на мъжете, тя е неразбираема за тях!
А ние се обиждаме и страдаме, че мъжете грохват вечер на дивана и нито стават да помогнат, нито са адекватни за разговор… Не мили мои… Те не могат. Това просто не е в тяхната компетенция…  Те недоумяват как така ” жените деянат толкова” и наблюдават като на кино, как половинката им ” жонглира”.
Тяхната сила е другаде и нека ги уважаваме за това, което са.
И знаете ли, не трябва да чакаме признание от мъжете и децата си за неуморния робски труд.
Ние трябва да осъзнаем силата си, и да влезем в нея с гордост!
Тогава ще получим не признание, а възхищение!
Скъпи жени, радвайте се и създавайте, това за което мечтаете!
И помнете! Преуспелият мъж е станал такъв, защото е  реализирал идеите и мечтите на своята обичана  и мъдра жена.
Познахте ли се?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *