Колко е притеснителна липсата на концентрация в преучилищна и училищна възраст?

Нека първо да разгледаме няколко аспекта по темата, а след това да ги свържем в едно!

Поглеждаме към предучилищната и начално училищна възраст с един нестандартен за повечето специалисти поглед върху липсата на концентрация – тя не е породена от недостатъчни и неразвити навици за самоконтрол, а от излишък на енергия. Детето има толкова много енергия, че да седи на стол и да свързва точки е скучно и най-вече безсмислено, защото не хаби енергия..

Как се хаби енергия най-лесно – със скачане, тичане, катерене .. общо – дивеене! Но защо? Защо по този изнервящ начин? Не може ли по-спокойно? Не, не може..

lokva

Двигателната култура на един индивид определя неговото умствено и интелектуално развитие. Едно бебе започва да бърбори (ба-ба-ба, ма-ма-ма..) когато седне на дупето си. Първите думи идват с прохождането.  Много се изписа за тази взаимовръзка в бебешка възраст, но като че ли се разбравя в по-късните етапи на развитие. А тя е все толкова важна!

Обществото ни обаче налага един много агресивен подход към интелекта на детето, а неглижира физическото му развитие. Децата трябва (!), задължително(!)  да могат да рисуват,   да учат чужди езици преди да са усвоили майчиния си език, да седят на столчетата си и да решават различни логически задачи. А за движението се отделят по един – два часа на ден и то почти винаги става въпрос за тихи игри – пързалки, люлки, пясъчник. Ако някой палавник реши да се катери по пейката, по дървото той бива смъмрян и наказван!

Да приемем че принципите на природата действат по следния начин –  преди да има умението  да усвои цялата информция дадена от учителите,  детето трябва да се научи да пази баланс и да развие координацията си дотолкова, че да може с лекота да се качи на едно дърво.

dvama

Ще успеем ли да го накараме да реже по линия с ножицата преди уменията за баланс и катерене? Не.

Ще запомни ли новите думи по английски език преди уменията за баланс и катерене? Не.

Ще спазва ли правилата в час – да седи кротко на стола, да не говори, да не става от чина си преди уменията за баланс и катерене? Отново не.

И тук идва недоумението..  Родителите пращат децата си на най-различни извънкласни дейности – карате, айкидо, балет, плуване, атлетика и пак те не си изразходват енергията и пак имат проблеми с концентрацията. Отговор – във всички извънкласни дейности има определени правила, които децата няма да спазват, докато не придобият уменията за баланс и катерене…сами!…

За да отговори на всички изброени изисквания към интелекта, детето има нужда  от свободна игра навън по около 5 часа на ден и повече. Даваме ли им ги? А свободна ли е играта им или отново задаваме някакви правила? Ако има дисбаланс малките хора  включват компенсаторни механизми – вялост, разсеяност, хиперактовност, манипулативност, депресивност, агресия, автоагресия.

От тези деца после изискваме да имат въображение, да бъдат креативни,  да отстояват себе си пред работодателите си, да бъдат пример за околните..

Вместо край искам да ви споделя, че тази статия написах подбудена от друга статия.. на един американка – терапевт, която е създала терапевтични лагери в гората, където децата да се „терапевтират“ –  играят на спокойствие, по цял ден, където  строят къщи от клони и камъни заедно и се учат на „екипност“.. Възрастните са изумени, че тези лагери дават отлични резултати…

Споделям притеснението си, че и ние сме се запътили натам. От нас зависи да спасим правото на свободна игра!

 

https://www.washingtonpost.com/news/answer-sheet/wp/2015/12/11/why-adults-have-to-stop-trying-so-darn-hard-to-control-how-children-play/

https://www.washingtonpost.com/news/answer-sheet/wp/2014/07/08/why-so-many-kids-cant-sit-still-in-school-today/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *