Самопризнания

,

 

 

Ето ме отново след болнична пауза. Както се оказа, когато у дома гостува болест, музата се изпарява! .. но затова по-късно.

Седнах да пиша обещаната статия, но в момента умът ми е другаде. Реших да излея мислите си в една публикация… А именно мислите за грешките, които знам че съм допуснала в семейството си.

 

girl-504315_1920
Спрямо детето:
Изключително самокритична съм в отношенията със синът ми. Не само, защото имам професионално изкривяване, а защото знам, че нямам право да се налагам само заради това, че аз съм в по-голямо тяло от него.
Въпросът е там, че когато нервите не ми издържат, въпреки осъзнаването на глупостта, която правя.. аз я правя.
Синът ми беше много малък, може би под година и половина, когато трябваше да отидем до личния лекар. (Прегледите винаги са съпроводени с много, много рев. Още около годинката детето много добре познаваше лекаря си, кабинета му и пътя към него. Въреки това, аз винаги го предупреждавах, когато трябваше да отидем, за да преживее първоначалния си стрес у дома, за да се настрои и нещата да минат една идея по-леко.) Този път обаче, аз бях изнервена и психически нестабилна.. и не казах на детето къде отиваме.. “нямаше да го издържа да реве по целия път”. Той вероятно се беше настоил за разходка. Когато разпозна улицата на медицинския център, изрева жестоко,крещя, не искаше да слиза, но най-травмиращ беше погледът му, в който виждах светещ надпис “ПРЕДАТЕЛКА”. Не е нужно да описвам как протече прегледа. За мен беше голяма “обица” – никога повече прикриване на истината, колкото и неприятна да е тя.

Друг абсурд, който сътворих, пак от опънати нерви – безумно крещене по две годишния ми (тогава) син, който отстоява себе си и не иска да си обуе обувките. Аз пък се заинатих, че днес ще склони лидерската си глава и ще се обуе. Безумно…

Още един “прекрасен” случай.. Детето вече е без памперс, казва си когато има нужди. Вечер преди заспиване минава през гърнето и си ляга. Многооо дълго време, може би няколко месеца, докато заспи, ставаше по 4-5 пъти уж да пишка, но нищо не вършеше.Аз бях убедена, че го прави нарочно, явно защото му е скучно. Една вечер аз бях порядъчно подивяла… Един път “имам пиш”, втори път “имам пиш”, на третия път казах “щом не пишкаш, няма да ставаш’ (ако някой не разбира – тогава той беше под две години, все още леглото му беше с решетка, имаше нужда от мен да го вдигна от леглото и да му събуя гащите) И синът ми започва да реве, много. Аз съм убедена, че няма какво да свърши, защото го е свършил преди 15 минути, още повече, че много му се отдава да драматизира. Реве, реве, реве, има пиш, има пиш, има пиш. Накрая с изречение от сорта “имай късмета да не се изпикаеш..” го слагам на гърнето.. и той почти го напълни. После легна и заспа.. А за мен остана изводът, че на година и половина, може би още няма толкова акъл да ме разиграва до гърнето и обратно, а по-скоро се е учил да разпознава знаците на тялото си..

Слава Богу, за повече неадекватни мои поведения не се сещам 🙂

Но децата не са ни виновни, че сме “изпушили”. Затова – валериан, дълбоко дишане и намиране на хора, които да ни заместват макар и за кратко..

И като говорим за заместници – Грешките спрямо съпруга ми:
Най-общо – делегиране на мои задължения, които въобще не са му в компетенцията. Да оказа се, че мъжът ми мрази да простира, но няма против зареждането на миялната машина.. Заради моето натякване, трябваше да се разберем по трудния начин.
Готвенето не е моята страст, винаги мисълта ми е да направя едно ядене за всички и ако може да се яде три дни… Детето не яде подправки, значи всички ще ядем неподправено ястие.. Доста дълго издевателствах по този начин, докато накрая пак не се разбрахме 🙂

И за край – може да няма връзка със заглавието, но за мен беше важно “откритие”.(Препоръчвам на всеки да намери своята “сламка, за която да се държи,за да не потъне”).В трудни периоди, на болест, крайно изтощение или някакви други изпитания, поне при мен няма място за фантазия и творческа, умствена работа. Наскоро открих новата си “страст”,а именно шиенето! То ме спаси – буквално – (от побъркване и подобни на изброените по-горе изпълнения), докато си седяхме затворени вкъщи между лекарствата, меренето на температура и отброяването на часовете до връщането на здравето..което вече е факт 🙂

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *