С деца на гости или ресторант? Идеи за изстрадали родители и домакини

,

 

 

“На гости ни беше едно чеденце на година и 7 месеца. Ухапа котката, яде от храната й, блъска по стените с пластмасова бутилка, лежа в кошница, тича, пищя и много се смя на всичко, което прави. На мен ми е лошо. Не съм била така изморена от репетиционния период на Cosi fan tutte, който беше по 9 часа на ден на 38-42 градуса на сянка. Това не е за мен. ”

Мила Михова- оперна певица, автор

 

Това е статус в най-голямата социална мрежа, след който избухнах в див смях…. После се замислих …. Поради няколко причини..

  1. Винаги съм се притеснявала от възможни подобни изпълнения на моето отроче на публични места….още преди то да се роди. Защото си давам сметка, че околните се плашат  и отвращават от детските истерии. В крехка далеч-преди-майчинска-възраст аз също някъде съм се отвратила от нечие отроче.. Факт!
  2. Реално драмата става от неподготвеното състояние на трите страни – дете, родител, публика. Необходима е добре преценена тактика и логистика от страна на родителя и публиката, за да мине например едно хапване в ресторант нормално
  3. Освен, че отвращават,  детските тръшкания се превръщат в страшилището на родителството… После се чудим на ниската раждаемост…

Заради точка 1. Развих стратегия за “изявите ни пред публика”. Иска ми се да я споделя, защото определено ефектът е невероятен, а резултатът е, че младото ни семейство не е лишено от социален живот.

child-932083_1920И така: защо се тръшка/буйства/ крещи/ пипа на всякъде/и т.н./ детето? ОТ ЕМОЦИЯ! То се чувства както вие ще се чувствате във виенска сладкарница без касиер и сервитьор! И докато за нас все пак са ясни порядките в сладкарницата, които ще ни вменят благоприличие, докато си хапваме поредния Сахер направо от витрината, детето не знае какво се иска от него/какво може / какво не може докато е на гости. И то прави всичко!  Правилата започват да се разясняват от притеснения родител,” на бойното поле”, когато властва емоцията и по правило ушите не възприемат информацията. За капак абсолютно винаги се намесва и СКУКАТА! Тогава положението излиза от контрол и единствено спасение е бягството.. Познато ли ви е?

Как да се справим с тази каша?

Ето моето предложение.

Важно е да се следва хронологичен ред. Ще разгледаме двете основни ситуации-на гости и на ресторант.

Първо по възможност, още на предния ден се съобщава на детето, че ” утре ще ходим на гости”. Разказват се всички подробности – как, при кого, какво ще се прави там ( ще пием чай и кафе, ще си говорим, там ще видиш котката/кучето, с него ще си поиграем, ще го погалим, и т.н) и тук идва разковничето- ” хайде да отнесем няколко играчки ( с които знаете, че детето се забавлява дълго) , за да  ги покажеш на”домакина”. Тя/той много ще се зарадва.

Втори пункт е да съобщите вашия план на домакина, така че той/тя да е адекватен/ а на ситуацията. И да го помолите да си набележи разни интересни неща в своя дом, които да покаже на детето ви. Тук спектъра е обширен, тъй като децата се респектират от непознатите и се чувстват специални ако им се обърне внимание, дори при реално скучни занимания- от ” моите специални растения, които виж как са цъфнали, “искаш ли да ги полеем заедно?” през събрани камъчета и миди от морето, през моите специални пластмасови мерителни лъжици, през книги с картинки, до снимки на  домакина като дете.

Тук искам да вметна коментар отправен към домакините, които канят малки деца на гости.

  • Не можете да пренебрегнете присъствието на детето. Трябва да сте наясно, че срещата ви с приятеля/ката няма да е така пълноценна, както е била преди.
  • Имайте на разположение пакет мокри кърпички.
  • Приберете всички ценни предмети, които стоят ниско, по етажерки, върху масата.
  • Не е грубо, а е разумно да кажете на детето ” Тази къща е моя и аз не позволявам да се прави това. Тук можеш да правиш само това, това и това.” Ако детето се опита да ви направи напук, отивате и физически го спирате и по този начин  ” препикавате и защитавате територията си” и му доказвате думите си. На такова гостуване родителят е в слаба позиция, тъй като също е гост и детето знае това. Не знаете, дали точно сега не иска да се доказва и на майка си с арогантното си поведение.
  • Винаги имайте нещо под ръка, с което да впечатлите детето – изключително ефикасно средство са малките печати, лепенки, шарени топченца за нанизване от близкия китайски магазин. След упоменатия сблъсък пускате ” а сега, след като разбра, че тук аз казвам какво се прави, ще ти дам да поиграеш с нещо, което много ще ти хареса”. В  99% от случаите след тази терапия детето ви става верен “подчинен” до абитуриентския си бал.

На ресторант схемата е подобна.

 

Отново първо обяснявате,че ще ходите на ресторант. Защо/ как/ какво се прави там/ с кого/ се уточнява няколко пъти предварително. Ако детето е над година и половина, можете да му дадете задача да измисли какво ще яде и според възможностите му, да си поръча на сервитьора, когато дойде моментът. Разяснявате правилата в ресторанта и защо всички ги спазват.

Трябва да се знае, че ако на гости детето се ориентира, заради подобието на апартаментите, то ресторанта е съвсем различен и объркващ. Затова обясненията ще трябва да се напомнят и по време на престоя там.

За вечерта вземете повече книжки и необемни играчки. Моят опит показва, че е по- надеждно да нося нови или отдавна забравени играчки. При спонтанно решение за вечеря в ресторант минавам през близка книжарница, за да осигуря спокоен престой. Тук “забранени” играчки са : топки, балони, големи камиони и коли, всякакви играчки за дърпане и бутане и др. подобни.

Можете да навигирате детето да покаже заниманието си на всеки член на компанията, разбира се без да досажда. По този начин вие му заявявате, че то има място сред вас и има право да участва в разговора. Това носи спокойствие и удовлетворение, които гарантират приятното ви прекарване.

Основни правила, утвърдени от личен и приятелски опит:

#Най-доброто време за такива излизания е когато детето ви е добре наспано и нахранено.

#Преди ресторант не допускайте превъзбуждащи игри и прегладняване.

#Нека излизането не бъде за сметка на режима на сина/дъщеря ви. Ако не ви се изкара през носа в заведението, у дома – задължително!

#Винаги ! взимайте резервни дрехи (препоръчвам за деца до 7год. възраст). Емоцията, за която споменах, обърква децата.  Възможно е, да не се усетят навреме, че  им се ходи до тоалетна. Или разтоянието до нея да е прекалено дълго. На някои деца дори им се разстройва стомаха. Бъдете подготвени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *