Първокласник – ето за какво трябва да следите!

 

Първокласник. За него – вълнение, за родителя- стрес! Нова среда, нови приятели, нови изисквания, нови авторитети..Ще се адаптира ли, а ще се справи ли, а ще го харесат ли другите деца, а ще го дразни ли някое дете, а учителката ще го хареса ли…..
Този текст не цели да ви спести  притесненията, защото мисля, че просто няма как.

Идеята ми е,  да внеса някои разяснения за вписването в новата среда, по които да се ориентирате къде е вашето дете по скалата между норма и патология.

2016-09-04-14-32-28

Факт: Често учителите преувеличават.
Факт: Все по-често учителите се “съмняват” или категорично поставят диагноза дислексия, без да познават симптоматиката й.
Факт: Понякога родителите имат различна представа за своето дете, заради неговата  дарба пред различни възрастни хора, да се държи по различен начин.
Факт:  “Добър ученик” за родителя може да е “проблемен ученик” за учителя, и е абсолютно възможно и двете страни да са прави.

И така…
Абстрактното мислене се появява след 6-7 годишна възраст. Именно затова децата тръгват на тази възраст на училище. Буквите и цифрите са изцяло абстрактни! Ако детето ви среща трудност в усвояването им преди да се притесните, опитайте да онагледявате училищния материал по различни начини. Така да се каже око да види, ръка да пипне буквата, цифрата, сезона, часа, сутринта….

Разсеяността, агресията, депресията, притеснението, неуслужливата памет може да са симптоми на прекалено вълнение. Предразполагайте първокласника да споделя как се чувства в училище и сред съучениците си. Сравнявайте неговата версия с мнението на класния му ръководител поне веднъж на два месеца. Подкрепяйте го, поощрявайте го, карайте го да изпитва гордост от това че е ученик и се справя с ученическите си задължения.

Така популярната дислексия може да бъде объркана с прекалена емоциалност, както споменах по-горе, с объркване от едновременно ограмотяване на няколко езика – (повече по темата тук и тук  ) , с  проблеми с очите. Преди да ви завладее притеснението, проверете, консултирайте се с офталмолог и логопед.

Агресия срещу вашето дете – тук моето мнение е малко по-радикално, но не го натрапвам на никого. Не си  измислям ситуации, а съм ги наблюдавала в развитие – от зародиш до преминаване на всякакви граници.

Ако детето ви е обект на какъвто и да е вид агресия от страна на друго дете, то вие имате работа с неговите родители, а не със самото дете. Агресията у децата може да се породи от някакво неравновесие в семейството.  Ако бащата е строг – бие, крещи и вика, то най-нормалното нещо е детето му да го копира “защото е силно като тати” и да  се упражнява върху околните. Какво можете да направите:

  1. Да  вдъхнете увереност и да научите детето си как да се защитава. Понякога децата просто не знаят какво да кажат! Вкарайте думите в устите им. Ако трябва дори ги научете как да отвърнат на обидата! Ако вашето дете знае как да се защити, то ще добие самоувереност и самочувствие. Най-грешното нещо е да отдете при <малкия провокатор> и да се разправите с него, докато вашето дете седи пасивно зад вас! Защо ли? Защото с това действие вие му казвате “Остави на мен. Ти НЕ МОЖЕШ да се справиш в тази ситуация.”
  2. Да проведете крайно учтив(!) разговор с родителите на <малкия провокатор>. Възможно е семейството им да е  прекрасно, но детето им да изживява стрес или прекалени емоции, които да не знае как да преодолее. Приятелският разговор ще ги предразположи да обърнат внимание на своето дете.
  3.  Информирате класния ръководител, за да наблюдава как се променят отношенията между двамата съученици.
  4.  Краен вариант – когато въпреки всички мерки детето ви продължава да бъде тормозено, не се колебайте дали да го  преместите в друг клас или друго училище. И в никакъв случай не му казвайте, че го местите заради проблемите с  <малкия провокатор>, тъй като това отново ще означава “ти не можеш да се справиш, затова бягаме”. Измисляте история как другото училище предлага безплатни тренировки по футбол или  балет, или че там търсят деца с точно “твоя талант за рисуване” или каквото и да е изтъкващо добрите черти на детето ви. И задължително информирате на четири очи новия класен ръководител за проблемите, които сте имали.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *