Грознопис? Ето за какво говоря!

 

2016-09-19-08-39-35

Темата с грознописа ме вълнува лично… Защото в началното училище  пишех много, много грозно… И то, поради причината описана тук.

На снимката горе е бележка, написана от мен между втори и трети клас. Ще я използвам за нагледен пример как изглежда писането при кръстосана латерализация. При мен водещо е лявото око, а водеща е дясната ръка.

  1. Листчето без редове и с нестандартна форма ме  обърква. Започвам да пиша, но не знам накъде да изписвам буквите, следват крив ред, криви букви. Навсякъде връзките между буквите не са правилни, поради което се получават правописни грешки.  Когато искам да направя проверка, не мога, защото не мога да разчета написаното с грешните връзки, от което се получава следваща правописна грешка. Тук ясно личи трудността лявото око да контролира дясната ръка.
  2. Използване на печатни букви между ръкописни. Когато са особено затруднени, децата свършват задачата си по най-лесния и пряк път. В конкретния случай помня,че ръкописните [р] и [п] ми бяха прекалено трудни за изписване и много често изглеждаха еднакво. С печатните букви “излизам от ситуацията”.
  3. Повтарянето на буква [о] е чудене “накъде да тръгне следващия ред?!” Трудно се ориентирам в пространството на листа.
  4. Отново връзките  и грешното изписване – в “сладолед” -[ла] прилича на [мя]. Получава се смядолед.
  5. Коя е тази дума? Какво е това 20 в началото? В края на поста ще ви кажа :))
  6. Положението излиза от контрол тъй като вече нямам място и не знам накъде да пиша! Бележката дори не е завършена.

В училище, винаги съм имала добри оценки. Стараех се и бях прилежна. Но! Помня как в малките класове писането, прекаленият натиск и след това прекаленото замазване с гумата, просто не бяха под мой контрол. Помня как сядах с идеята, че ще пиша красиво и се получаваше…. “мазня”. Въпреки, че не съм отнасяла големи скандали у дома и учителите ми бяха толкова прекрасни, че никога не ме порицаваха  за грознописа, аз помня притеснението и разочарованието си. Защо ви го казвам ли? Защото аз не можех да обясня как се чувствам. Не знаех още думата неудовлетворение!  Но бях”потопена” в него! Ясен спомен ми е как в 6 клас се възхитих за първи път на собствения си почерк, в тетрадката по биология. /да, помня, по биология/ От нищото, като с магия, започнахда пиша красиво! Толкова бях възхитена, че започнах да си измислям различни почерци със завъртяни и красиви букви! Може би не е нужно да споменавам, че самочувствието ми се “изправи”.

Със статиите по тази тема обръщам внимание най-вече на родителите – наблюдавайте детето си! И първо го насърчавайте и поощрявайте да бъде старателно, да забелязва и най-малките си успехи, да се гордее с тях!  Не се карайте! Не изисквайте непосилни за него неща, не се сърдете ако изпълнението не е перфектно.

Нека бъде достатъчно, че детето е дало най-доброто от себе си!

Ако забележите прекалена трудност, ако откриете кръстосана латерализация, която пречи на усвояването на материала, прекалена притеснителност в детето, не се чудете, а потърсете навреме помощ. Коментирайте с учителя, консултирайте се с логопед, те ще ви дадат насоки и идеи как да подкрепите детето си.

Накратко – гарантирайте си навреме спокойствие и сигурност!

 

 

  • Думата в 5. е “гастронома”.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *