Първо аз, после – ти!

 

Очакваме от децата да знаят как да се държат в различни ситуации.

Очакваме от децата да знаят как да общуват и с възрастни и с връстници.

Очакваме от децата да знаят кое е възпитано и кое – не е.

Очакваме от децата да знаят как да си играят.

Очакваме от децата да знаят кога да спрат телевизора или плейстейшъна.

Очакваме от децата да знаят кога са уморени.

Очакваме от децата да знаят как и къде се върви по улицата...  (Но те нарочно се спъват и падат в локвата, точно пред идващата кола.)

Очакваме… но те не знаят..защото все още не са натрупали своя опит.

Да погледнем възрастните и децата от друг ъгъл. Нека приемем, че те са абсолютно еднакви същества – по възприятия, чувствителност, емоционалност и интелигентност. Единствената разлика е, че едните имат опит, а другите – не. Работата на първата група е само и единствено да предаде опита на втората група. Без осъждане, без вменяване на свои виждания, без чувство за собственичество, без назидание и поправяне.

Ако възприемем тази представа би следвало да нямаме описаните очаквания. Първо възрастните ще дадат знанието си по някой въпрос, ще демонстрират някое поведение, а след това ще наблюдават как подрастващите използват новата информация..

Как ви се струва?

Първо възрастния показва, а после  детето копира или трансформира опита като свой! Показва, а не казва!

“Не се прави така, маме!” може да влуди детето! Хванете му ръката и заедно вдигнете хвърлената книга! Показвайте!

А сега, тъй като тази статия е провокирана от натрупани случки и дълго мислих как да я структурирам, ще ви ги разкажа, а вие преценете ситуациите.

-Ами, тя не иска да говори. Не си играе с другите деца. Стои само до мен. Казвам й ” Я виж, другите деца как играят, пък ти? Хайде иди и ти като тях си играй!”

-Не така, маме! Не се прави така кофичка (форма от сняг , направена с кофичката за пясък – б.а.) Съсредоточи се! Виж как я прави Стоянчо, хайде и ти така! ЕЕЕЕ, не му разваляй играта! Това ще направиш! Видя ли как го разплака! Само знаеш да разваляш играта на другите!

-Хайде, щом искаш да се измиеш, вдигни си ръкавите. Така, дай сега ръцете, вземи сапуна. Търкай сега, хайде двамата да търкаме. Изплакваме ръцете, тати, точно така. Почакай да ти дам кърпа, заповядай. Дай ми сега ти на мен, за да се избърша. Благодаря. Готови сме.

-Не ме удряй, не ми е приятно. Ами ако аз те ударя? Много ще те боли. Не  удряй, никой няма да си играе с теб. Много си лош! Ще ти се обидя!

-Докога ще ти приготвям аз раницата за училище? Кога ще се научиш? Ама ти само забравяш, то може ли да се разчита на теб?! Гледай, вече си я скъсал! И си я надраскал! Ходи си грозен, тогава.

-Е как не те е срам! Да не поздравиш съседа! Толкова си невъзпитан! Само ти повтарям, а ти нищо не изпълняваш! Лигла!

Изводите оставям на вас.

Само помнете първо възрастния, после – детето.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *