Пиша отново. И ще продължавам.

 

 

Ето, че отново пиша след една дълга, дълга пауза. Причината за прекъсването ми е съвсем ясна и не е липса на вдъхновение… а обезкуражаване.. за него ще пиша днес.

Вярвам, че когато вършиш нещо,трябва да има причина и след това резултат. Започнах сайта с идеята да споделя всичко, което знам, и което споделям с родителите и децата в практиката си. Правя го, защото не трябва родителската паника,страх и безпокойство да се превръщат в източник на добри пари, а в последните години това е факт. Оказа се, че реалността е друга.

  • Оказа се, че е по-удобно да определиш собственото си дете за специално, ново, различно, непослушно, неразбрано, невъзможно и какво ли още не, отколкото да вникнеш в неговия свят и нужди.
    Оказа се, че тези, които вече би трябвало да имат семейства и деца, нямат, защото е безсмислено заробване!

“Защо да си го причинявам?”

“Много е сложно”

“Мен живота ме иска, а аз така да се заробя? Не, Не е за мен”

  • Оказа се, че ако се излъжат да станат родители, тези млади хора категорично се чувстват “предадени, прецакани и използвани” заради това, че имат деца! Намести се мнението ” ооо какъв ужас и страдание е да станеш родител!”

Много такива “нещастни” родители започнаха да пишат и да разпространяват статиите си “трудностите на родителството”, “лишенията на родителството”, други родители започнаха да искат съвети “как да се справят с тези лишения и перипетии и слугуване”.

И колкото по-нещастни се чувстват тези родители от липсата на “време за себе си”, толкова по-обсебени са от идеята да обучават детето/децата си по всевъзможни методики, да го/ги вкарват във всевъзможни,тесни рамки. Дават вид, че са широко скроени, отглеждат децата си по нов, модерен начин, но е проблем, че детето рисува розов облак и зелено слънце с новите си тебешири. Проблем е, когато чужди деца на площадката си правят “салата” от трева и пясък, а “чиния” е пързалката..Защото “тревата не се къса!” ,”пясъкът не се изнася от пясъчника!”,”Пързалката е за пързаляне! И само седнал с краката напред!!!!”

  • А най-хитрите започнаха да изкарват пари на гърба на всеобщата параноя около раждането и отглеждането на “днешните” деца.

Резултатът знаете ли какъв е ? Страдащи малки момчета и момичета,които вместо да получат чиста обич и внимание от родителя, са заляти от упреци, вкарване в рамки, домашно обучение във все по-нестандартни методи и идеи. Тези нещастни деца влизат в терапевтичните кабинети. Никой не си задава въпроса какви личности ще израснат, защото са вперили поглед в техните “несъвършености”.

И не, не прекалявам. Всички дадени примери са истински истории..

Виждайки всичко това, се отчаях. Дойде ми в повече и се отказах. Преди месеци, докато подготвях оптимистичен материал, насочен към най-базовите нужди на децата ни, ми попадна поредната “хейтърска” статия относно родителството с няколко стотин харесвания и коментари под нея, и просто спрях .. моята дейност ми се видя ненужна и безрезултатна на фона на цялото чернеене….

Към споделянето на идеи и мисли тук, ме върнаха двама родители, които срещнах в два последователни дни, но говорихме едни и същи неща. Двамата, с различни думи, ми дадоха да разбера, че има смисъл… Без значение какво се случва, щом имам нещо да споделя, редно е да го направя. Ако на накой му харесва – добре, ако не – пак добре. Ще продължавам да “пропагандирам” моята истина. Защото тя е истината и за други.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *