Родителите знаят най-добре

,

 

 

 

 

Куриоз! За мен абсолютен куриоз!!!

и започвам направо със същината-всяка майка знае, усеща, съмнява се, когато нещо не е наред с детето ѝ. Без значение дали става въпрос за започваща болест [ставаме подозрителни след третото поред кихане или кашляне] или за прекалена чувствителност, или ако детето развива агресия, или ако то е странно апатично, или ако изостава в умственото или физическото развитие… дори и да не иска да признае пред околните, че нещо не е наред, МАЙКАТА ВИНАГИ ЗНАЕ!

Тук идва моето изумление! Срещам все повече майки, които предпочитат да си затворят очите, да отрекат проблема, да не предприемат никакво действие! Оставят децата си да отпадат от социалния си кръг, да страдат, да развиват куп съпътстващи симптоми, но не и да предприемат реална стъпка към разрешаване на проблема. Сякаш вярват,че той ще изчезне ако не му обръщат внимание, ако го отрекат! Изумява ме, че майчинският инстинкт за закрила на собственото дете сякаш не действа, когато осезаемо има проблем!

 

И ако пиша прекалено общо, ето някои примери

 

  • Очевидна и осъзната от родителите агресия на 8- годишно момиче срещу майка му, баща му,  баба му, съучениците му и учителите му. Нито има реакция към това поведение, нито се търси помощ от специалист.

 

  • Тежко преживяна раздяла на родителите. Детето, на 6 години, отключва заекване и агресивно поведение. Майката вижда, знае от какво е произлязъл проблемът, но не предприема нищо.Чака да се оправи от само себе си.

 

  • Постоянна плачливост на 5 годишно момиче, провокирана от лелята в детската градина и две други момичета от групата, които очевидно налагат тормоз над цялата група. Майката знае всичко и не прави нищо.

 

  • Неговорещо дете на 4 години, което заради липсата на комуникация развива агресия и дефицит на вниманието. Родителите чакат да проговори и го сравняват с укор със всички 4-годишни деца, които видят. При откровен разговор, става ясно,че те самите се упрекват,че не търсят помощ и че не му обръщат достатъчно внимание… Но това продължава.

 

Разсъждавайки над тези ситуации единственото до което стигам, е че може би родителите изпитват страх да чуят “диагноза”. И явно този страх е толкова голям,че засенчва мисълта за успешна терапия.

 

Доста от тези родители търсят медикаментозно лечение за децата си! И ако имаше, с удоволствие щяха да го ползват! По-лесно е да тъпчем детето с лекарства, които категорично няма как да изчистят емоционалната травма, отколкото да обърнем поглед към себе си и да признаем, че някъде сме сбъркали, че сме неглижирали детето си.

Не искам да повярвам, че  съвременните  родители поставят собствения си комфорт над всичко. Не искам да повярвам, че те отказват да променят ежедневието си, поведението си, отношенията си в името на здравата детска психика.

Не искам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *