Малко хора се замислят как се отразява на децата епидемиологичната обстановка, в която живеем вече почти една година.
Да- седят си у дома, да- не се виждат с приятели, да-само се взират от екран на екран. Но какво толкова, деца са, те не разбират цялата картина….
Ако има “най-пощадени” в тази ситуация, това са бебетата и малките деца до 2 години. Те имат нужда само от родителите си, и им е все едно дали се разхождат по тротоарите или парковете. На родителите може и да не им е спокойно, но те не са фокусът на тази статия.
За всички останали деца – от 2 до 18 години, предизвикателството е огромно. Нека да съм ясна. Възрастният индивид, знае кой е. Познава себе си, знае как се чувства, когато е щастлив, нервен, ядосан, унил.. Повечето хора знаят как да излязат сами от тези настроения – приятна книга, разговор с доверен приятел, тренировка вкъщи, разходка, хубава комедия и шоколад, всеки си има начините. Малкият човек не знае всички тези неща за себе си. Просто защото тяхната личност все още е в процес на изграждане( a, то завършва след пубертета)!
Можете ли да си представите какво се случва, когато едно 8годишно дете изпадне в депресивно състояние за първи път, но не знае какво е това, което чувства, не знае защо не му се яде и не му се говори, не знае как да го обясни или как да се разведри ?!? Освен, че е раздразнително и вероятно отнася сърдити реплики от околните <“какво ти стана, защо си толкова нацупен”>, някъде там в крехката оформяща се психика се насажда неосъзнат страх – “страх от неизвестните страсти, които бушуват вътре в мен, а никой не ги забелязва и не ми ги обяснява“. Този страх става основа на оформящата се личност – на самооценката, самочувствието, самоконтрола.
И така, ако от миналата пролет забелязвате някои от следните симптоми у детето си, най- вероятно всеобщата тревога и паника му се е отразила негативно:
- агресия – срещу близки, домашни животни или срещу себе си
- словесна агресия – обиди, крещене към близки и към себе си
- апатия
- намаляване на училищния успех
- загуба на интерес към любими дейности
- нежелание да излиза на разходка
- нежелание да се среща с хора – приятели, познати, съученици
- желание да се занимава само едно и също нещо
- загуба на апетит
- отказ от любими храни
- желание да яде едно и също ястие дни наред
- внезапни промени в настроението
- замени на настроенията – когато се предполага да е щастливо, детето започва да плаче или да капризничи
- разстройства на съня- неспокоен сън, чести кошмари, будене без причина, внезапно желание да спи при брат или сестра или при родителите.
Сигурно вече се питате ” Кои са начините да помогна на детето си?” Ще ги споделя в следващата статия.
И помнете, че най-добрият терапевт за детето е разбиращият родител!