Как се отразява паниката около Ковид-19 на децата

,

Малко хора се замислят как се отразява на децата епидемиологичната обстановка, в която живеем вече почти една година.

Да- седят си у дома, да- не се виждат с приятели, да-само се взират от екран на екран. Но какво толкова, деца са, те не разбират цялата картина….

Ако има “най-пощадени” в тази ситуация, това са бебетата и малките деца до 2 години. Те имат нужда само от родителите си, и им е все едно дали се разхождат по тротоарите или парковете. На родителите може и да не им е спокойно, но те не са фокусът на тази статия.

За всички останали деца – от 2 до 18 години, предизвикателството е огромно. Нека да съм ясна. Възрастният индивид, знае кой е. Познава себе си, знае как се чувства, когато е щастлив, нервен, ядосан, унил.. Повечето хора знаят как да излязат сами от тези настроения – приятна книга, разговор с доверен приятел, тренировка вкъщи, разходка, хубава комедия и шоколад, всеки си има начините. Малкият човек не знае всички тези неща за себе си. Просто защото тяхната личност все още е в процес на изграждане( a, то завършва след пубертета)!

Можете ли да си представите какво се случва, когато едно 8годишно дете изпадне в депресивно състояние за първи път, но не знае какво е това, което чувства, не знае защо не му се яде и не му се говори, не знае как да го обясни или как да се разведри ?!? Освен, че е раздразнително и вероятно отнася сърдити реплики от околните <“какво ти стана, защо си толкова нацупен”>, някъде там в крехката оформяща се психика се насажда неосъзнат страх – “страх от неизвестните страсти, които бушуват вътре в мен, а никой не ги забелязва и не ми ги обяснява“. Този страх става основа на оформящата се личност – на самооценката, самочувствието, самоконтрола.

И така, ако от миналата пролет забелязвате някои от следните симптоми у детето си, най- вероятно всеобщата тревога и паника му се е отразила негативно:

  • агресия – срещу близки, домашни животни или срещу себе си
  • словесна агресия – обиди, крещене към близки и към себе си
  • апатия
  • намаляване на училищния успех
  • загуба на интерес към любими дейности
  • нежелание да излиза на разходка
  • нежелание да се среща с хора – приятели, познати, съученици
  • желание да се занимава само едно и също нещо
  • загуба на апетит
  • отказ от любими храни
  • желание да яде едно и също ястие дни наред
  • внезапни промени в настроението
  • замени на настроенията – когато се предполага да е щастливо, детето започва да плаче или да капризничи
  • разстройства на съня- неспокоен сън, чести кошмари, будене без причина, внезапно желание да спи при брат или сестра или при родителите.

Сигурно вече се питате ” Кои са начините да помогна на детето си?” Ще ги споделя в следващата статия.

И помнете, че най-добрият терапевт за детето е разбиращият родител!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *